Давай, животе,
напомпай ми гумите!
Kато напролет -
да завият в мен бурите.
Да откъсна звезда,
да не съм като другите,
да спечеля жена
и тръпките, лудите.
Чакай, животе
аз ще те хвана!
Ще видиш как те живея,
само да стана!
Ще те влача по урвите,
ще напишем романа,
онзи за победите
и любовта до тавана.
Ще пия от теб,
като последен пияница.
Няма да имам
ни мяра, ни граница.
Истории мръсни ще пишем -
куп нови страници.
Със тебе ще вдигам
победни наздравици.
Ставам, негоднико,
идвам за тебе,
бутилката пълна е!
Все още имаме време...
© Камен Каменов Все права защищены