Ден първи

Аз не спя... събуждам се рано с мисълта за теб.

Ароматът ти е пропил кожата ми...

Колко трудно ще те измия от себе си, колко трудно ще те приема в мен.

Спя, но не сънувам... ако сънувам - ще бъдеш ти.

Колко лесно беше вчера, ти бе толкова далеч от мен.

Сега си в мен и ме караш да те искам.

Моля те, върви, не поглеждай към мен... аз съм вече грешна.

Ден втори

Ароматът ти изчезна след третото взимане на душ.

Кой си ти?

Дявол или просто човек.

Шептиш ми думи, които не мога да забравя,

отблъснах те, но ти се върна за мен.

Защо ме поиска отново, аз помня всеки твой жест.

Сега имам нужда от теб, имам нужда да те притежавам, а не искам.

Затварям очи, за да отворя душата си за теб, затварям очи, за да те видя.

Ден трети

Тръгвам си, за да се върна.

И се връщам, за да те почувствам.

Толкова е трудно да съм с теб и толкова красиво да те чувствам.

Да живея, за да те загубя... и ще те загубя.

Понякога се чувствам празна, понякога се чувствам силна.

Колко пъти ще ти кажа „сбогом”?!...