1 февр. 2006 г., 14:05
Лежиш облечен в костюм,
лежиш в бял сатен.
Очите гряли някога със плам,
сега затворени са знам.
Тялото горещо страстно,
сега студено е уви.
Защо си отиде?Защо ме остави,
хитро избяга от живота сега.
Аз гледам човека пред мене-
ти ли си това?
Венец от цветя е краи тебе
колко смирено е твоето лице. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация