29 мая 2010 г., 19:49

Живот 

  Поэзия » Философская
921 0 1

 

 

По друмища стръмни, незнайни пътеки

вървя през живота си, тръгнал към къщи!

Много ли още страшни баири

чакат ме горе, във облаци скрити?


Стръмна пътека ли поемеш по склона

или пътечка криволичеща - все едно,

пак там, нагоре е излазът труден,

защото целта е само една.


Твойта душа, преродена, дошла е

да изпита всичко в света -

чувствата нежни, страстни и мили

или гнева, жестокостта и срама.


Познавайки мрака - ний знаем светлината;

познавайки страха - ценим любовта;

познавайки лъжата - истината величаем.

Така се учиме да любим Света!

© Ивелина Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми! Смятам, че Тя-Душата заслужава много повече внимание, защото Тя е тази, която ни вдъхновява и твори чрез нас. Но това е въпрос на осъзнаване, радвам се, че си една от тези, които са осъзнали тази истина.
Предложения
: ??:??