Някой нарече те книга с бели листя.
Искам да пиша, но нямам мастило.
Живот инфантилен- купчина страници,
малко или много от теб видях.
Отправям към теб само молитва.
С коси побелели от тази тъга,
затъвам като в пряспа на дълбоко.
„Моля те, нека допиша тази книга сама“
Не мога да бъда актриса добра.
Плувам срещу течението,
въвлечена в битка жестока.
Не мога по пътя да спирам сега. ...