Живот

15 февр. 2011 г., 23:16

Поэзия

569 0 3

Понякога поглеждам в мойто минало

и виждам сцени, от които плача,

душа, сърце, защо тогаз било изстинало

и аз безмилостно към пропастта ги влача.

Нима животът ми е бил коварен, бурен,

разяждайки основата в мен,

или умишлено от мен той бил е турен

да гложди щастието в моя ден.

Или пък аз и моят грях коварен,

доброто, злото срещат се в двубой,

пронизвайки го злото, той ударен

лежи, прекрачил ада свой.

Победа, но какво ли означава

да победиш живота стига,

но в тоз живот на алчност и облага

от тез мизерства чак ми се повдига.