Аз сега на теб говоря;
всяка дума пълна е със пламък.
Но гранитните стени няма да съборя - 
гледаш ме с очи от камък.

Гледаш ме със поглед празен.
По-добре е на стената да говоря.
Но твоят отговор не е вече важен - 
няма грешката си вече да повторя.

Вътрешно, аз знам,
аз знам, че не разбираш.
Не виждаш моя плам.
Не се опитваш да се взираш.

Но не знам защо изобщо ти говоря.
Отдавна знам, че нищо няма да постигна.
Знам, безчувствието няма да прогоня,
до тебе нивга няма да достигна.

Знам, че няма смисъл да се боря.
Знам, че нищо ново не бих ти подарила.
Остана ми само все да се моля
някъде искрица живот да си съхранила...