25 янв. 2019 г., 23:54

Живот 

  Поэзия » Философская
517 1 1

Животе мой, защо ли ме подлагаш

на клюките, интригите... кажи?

Не ти ли стига, че ежедневно ти ме смазваш,

като общувам със богати, но бедни на Души.

 

Животе мой, прати ми слънце,

да го обичам и прегръщам със ръце,

по този начин ще се преродя във цвете,

което ще цъфти сред пустото поле.

© Борислав тодоров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Спрете да засаждате цветя в сърцата на онези хора, които няма да ги поливат. (Н. Дубасар).
Предложения
: ??:??