Животе мой, защо ли ме подлагаш
на клюките, интригите... кажи?
Не ти ли стига, че ежедневно ти ме смазваш,
като общувам със богати, но бедни на Души.
Животе мой, прати ми слънце,
да го обичам и прегръщам със ръце,
по този начин ще се преродя във цвете,
което ще цъфти сред пустото поле.
© Борислав тодоров Все права защищены