Вечно разделят ни някакви пътища,
тласка животът ни в различни страни.
Вървиме по изгорелите въглища,
без да усещаме, че ще.... ни боли.
И все се лутаме без цел и посока
като прахосваме, малките ни неща.
Продаваме чувства, сякаш са стока,
а разбираме го точно, преди смъртта!
© Илиана Маринкова Все права защищены