И какво е животът:
три листенца надежда,
твойте стъпки да гоня
из пустините нежност.
Ех, какво е животът -
двойна клетка за луди
и разголена болка с
белези от заблуди..
Виж, това е животът...
утре, вчера ги няма.
Днес е вечна Голгота,
истина и измама.
Та нима е животът
за смъртта ни ваксина,
щом сълза си докоснал,
в нечий сън ще те има.
В нечий писък самотен
ще си въглен от спомен.
Да, това е животът -
да си (с)късаш хомота.
© Михаил Цветански Все права защищены