Животът е новост.
Животът е съдбоносна игра.
Дърво даряващо плодове на радост, плодове на тъга...
Ти все още не си този полъх, но си там между многото течащо време.
И знаеш добре, че човешкият дух със сетива е обречен.
Ежедневието те отблъсква в мъглата.
Временна, без пътища тежки от времената.
В черни мисли преглъщащи. И в името на живота... Ти, да ти заставаш срещу съдбата си.
П.Г. 10.09.2020
© Петя Георгиева Все права защищены