Бяхме млади! Бяхме красиви!
Бяхме диви и толкова живи!
Въртяхме бясно житейското колело,
без да се интересуваме какво е било.
Морето сякаш беше до колене
и наше беше цялото време!
Вече не сме толкова диви!
Нито, толкоз красиви!
Пак въртиме колелото,
но повече ценим живота.
Все по-често гледаме назад.
В кое сме успели, кое е в разпад ...
Какво си струва да опазим,
в кои води да нагазим...
Всяка минута ни е в дар!
Не е стока на пазар!
Изживяваме я с жар!
Не както някога!
Като пожар!
© Маргарита Ангелова Все права защищены