Нарисувай ми време, в което животът да скита
по пътеки от нежност, през поляни от слънчеви мисли,
без да блъска ума си по вярата в пазвите скрита
и да моли за милост небето ú - търсейки Смисъла.
Нарисувай ми време, в което да мога да дишам
от безкрая в очите на малките рошави улици,
без да виждам, че всъщност в тях тихо отиват си дните
под ръка със душите ни - слепи и дрипави блудници.
Нарисувай ми време без замръзнали в лятото пясъци,
без пустини от смях и без вкус на самотни години
и тогава разбий се в сърцето ми – с нежните крясъци
на парченца любов и на думи от нямото кино. ...