Пазарен ден - следобеден ленивец. Похвали и подкани се надскачат. Сред хора и сред багри се провирам. Не слушайки, избирам ароматите...
Тогава я видях. На крайчеца на масата пред нея подредени, като войничета без армия - Толстой и Пушкин, Гогол и Есенин.
Учителко, познах те по трапчинките, които в младостта си обожавахме. Поглеждаш ме виновно и стеснително и бавничко изтриваш очилата си...
- День добрый, Вы не вспомните наверно. Но аз Ви помня. Стиховете - също. Когато рецитирахте Есенин, като с магия стаята обгръщахте.
Усмихваш се. Трапчинките се сгърчиха. - Децата не четат. Очите ми отслабват. А трябва бързо да опразня къщата, че са я обявили за продаване...
Ще ходя в дом (за да не съм им в тежест). И там не искат книги - нямат място... Не ги продавам - подарявам себе си. Живот е то - ще се изкара някакси...
А ти си избери каквото искаш... Преглъщам сухо. И намирам място - в сърцето си... "Война и мир" избирам... Живот е то, ще се живее някакси...
Доче, разкъса душата ми, на парчета и я разхвърля в битието! Същото това и аз го преживях и много страдах - беше приятелка , която работеше някога в книжарница и имаше най-хубавите книги в града , а сега е в дом ,сама без книги , защото не вижда вече.
Лошо.Прекрасен е стихът ти, много ми домъчня. С обич , че написа , а ние да прочетем.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.