Сред тишината аз тъгувам,
знам, че е близо краят земен,
че във вечността ще отпътувам,
че всеки от нас е слаб и тленен.
И в религията вече се съмнявам,
дали духовниците просто ни лъжат,
има ли душа, или просто заминавам,
аз замислен съм, уплашен, тъжен.
И сега за отвъдното размишлявам,
щом Бог е създал от него страх в мен,
значи е зло и трябва от него да бягам,
боя се, тревожа се от този мрак студен.