4 июл. 2008 г., 07:13

Живот като на кино 

  Поэзия » Другая
682 0 14
Удар след удар...
И завесата пада.
В кулминацията на филма,
прожектиран чрез актьори на измислена сцена...
Какъв ти театър - се питам,
когато животът ти пише сценария?
И няма отърване?
И няма къде да избягаш?
А развръзка - няма.
И всичко било (в киното) - оптическа измама.
И казвам си: "Ще спра да ходя на кино!"...
Но как, като такъв е моят сценарий, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Предложения
: ??:??