28 окт. 2009 г., 00:20

Живот на чернова 

  Поэзия » Философская
901 0 18

Сама съм.
Глухо е във мене.
Кънти душата
в самота.
Думите
без смисъл дремят
отчаяни.
Ах, тази тишина!
Нъвън се чуват
само капките,
отмерващи 
в перваза такт.
Метроном
отчита жалките ми
мигове -
в болезнен стон.
Празно е.
Къде е смисълът?
Животът ми театър
е...  игра,
в която самодейно
търся ритъма
запълващ вакуума.
Живот на чернова.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??