18 апр. 2021 г., 13:54

Живот в сериал 

  Поэзия » Юмористическая, Пейзажная
383 0 4

Вълничките плискат, а гларуси пляскат,

небето чисто, Слънце припича.

Влюбени двойки по плажа се мляскат,

а някаква русалка отсреща ме привлича…

 

Крещят дечица, пък майки ги гонят,

спасител уж бдейки със свирка изсвирва.

Там група сектанти горещо се молят,

а някакъв някаква - тревожно издирва…

 

Тъй както лежах си на плажа унил,

с поглед премрежен във всяка посока.

Насреща, бря, облещен крокодил,

припаднах, спасителки мигом дойдоха…

 

Едната крещи: „Ела, интубирай!“

Другата репликира: „Да обдишваш не спирай!“

А, бе то горките все ме бяха сдали,

добре, че още пускат ония сериали…

 

Пристигна не след дълго и докторът им Рос,

с поглед премрежен, високо вирнат нос.

„Осигуровка?“ – пита, нямах, последва малка сценка

и оня ме заряза те така на сенка…

 

Учуден се вдървих кат` статуя на плажа,

безсилен не намирах думи що да кажа…

След него скочих: „Докторе!“ - последва втора сцена,

а плажа бе превърнат в боксова арена.

 

Вече здрач се спусна, но ей го новий ден,

небето чисто, лъчите припичат,

кой ме срещне вика: „Здрасти Супермен!“

И няколко спасителки до мене редом тичат…

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се, Благодаря!
  • Развесели ме !Браво!
  • На кви плажове ходиш бре хахаха искам и аз там 🤣 Да тичат и край мене спасителки хаахаха 🤣🤣
Предложения
: ??:??