yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
9 февр. 2017 г., 13:23

Живот в умора 

  Поэзия » Любовная, Свободный стих
372 0 11

Душата ми е уморена и в болка свива се в мен.

Защо не тръгнах с любов дарена

в тиха лунна нощ след тъжен ден.

Душата ми е уморена

от прошки и раздели

на една любов невярна, изхабена.

Душата ми е уморена

да жадува и копнее.

Душата ми ранена,

защото тежко ме рани

и човешката ти мисъл не прозряла ме гори.

Боли от празните надежди и вечните лъжи.

Душата ми пленена от тихо детство,

от безоблачния детски смях,

от вярата, промъкнала се през нощта,

от грях и изповеди на един живот,

който чезне в дните ми.

Душата ми остана нежност на дете.

© Йонка Янкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??