Живота - многолик, безкраен по смисъл,
различен, а всъщност толкова идентичен.
Раждаме се, живеем и после смъртта
бързо идва, за други - едва, едва.
Но дишаме и се борим, със себе си спорим
мислим, съзидаваме и рушим
дерзаем и застига ни ден непоправим
тогава всички сме равни - пред болката
и пред себе си най-вече.
Смисъла откриваме в дните,
едни в душата, а други в парите
И сякаш е някак предопределен
чудатия природен феномен - Живота.
© Вея Иванова Все права защищены