Живота

15 авг. 2006 г., 22:21

Поэзия

662 0 3

Невероятно нещо е живота -

един благослови като герой,

а върху плещите си свои

друг влачи цял живот хомота.

Приклещен като див звяр във капан

над своите проблеми – невъзможно,

да вдигне чело с кръв и пот тревожно

и да погледне смело и без свян.

Но някак си и бедният голтак

за красотата зрящ е като птица,

политнала над младата горица

и пееща сред тежък цвят и злак.

Не му е нужно злато или слава -

душата му преливаща щом е,

като вълните на едно море

с любов гореща – див вулкан със лава.

И гледа го с невярващи очи

“помазаният” – уж без лев във джоба,

а радва се на своята прокоба,

а пък на него някак му горчи.

И не разбира, че да си щастлив

е нужен страстен поглед на момиче,

което срещу теб да се затича

и предизвика поглед завистлив!