катеринарина (Катя)
331 972
21 февр. 2007 г., 23:10

Живота 

  Поэзия
557 0 7

Извих ръцете на живота,
запуших му устата!
И плеснах го - дано се кротне,
че бръмна ми главата!

Лъжи, натяквания, злоба
ме стискат за гръкляна!
На масова заблуда роби,
се лутаме в мъглата!

И как в това да се намериш,
ка да изплуваш?
Потънал в страхове, трепериш,
нищо не струваш!

Ламтим да трупаме, да тъпчем,
а в нас е празно!
От всичко залък да издъвчем,
а ни е тясно!

Животът ги реди, измисля
тез лабиринти!
Душите ни накуп ги иска
за нищо кинти.

Изгубихме се, оскотяхме.
Какво остана?
Да го прекършим, да го яхнем,
живота скапан!


© Катя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??