225/О, трябват ми четирсет дена,
от този свят да ги спася
да въртя над тях остена,
от сто злини да ги спася...
И седмично да ги колтуча,
от „навици” да ги отуча
и всяка вечер, след деня,
да ги поливам със вода.
Дори да са непридирчиви,
аз ги опазвам от мана,
от вездесъщата трева.
Да пазя с нокти мойта нива!
И тъй от рано сутринта,
да се подгонвям за Деня.
126/И след като добре закуся,
започвам истинския ден...
На Музата вкуса щом вкуся,
самия аз съм възроден!
Изпращам стихове с лаптопа,
и тук в страната и в Европа.
И после тръгваме с жена ми,
да търсим нови панорами.
О, не ,че не дъската е дъската хлопа,
да пием сутрешно кафе...
И „социума” се кове!
А след това съм пак с лаптопа,
на този свят да слагам шарки,
с запазени от мене марки!
127/Да ръкопляскам на Европа.
Така я карам ден след ден
и все съм удовлетворен
Щом сутрин рано се събудя,
„посятото” ще посетя.
И стъпвам в двора да се трудя
и жадните да напоя...
Аз заедно със тях оставам,
Съвети всякакви да давам
да чакам да ме разберет.
Тук чувствата ни са взаимни.
Не казвам туй, че е любов,
а някакъв приоден зов,
без злоба и без бойни бивни.
128/Със настроение във мен,
започвам чакания Ден
И днес “Балкана” щом погледна,
си спомням мойте детски дни
и все във версия последна,
която в мен се съхрани...
Преди гъмжеше от роднини,
не можех с тях да се размина
а днеска може да е грях,
единствен в село останах.
С един от мойте братовчеди,
се виждам във неделен ден
той беше вече стар ерген,
но се сдоби със своя „леди!
129/Със него сядаме в кафето.
И си поръчаме кафе.
С жените, както е прието,
със тях се чувстваме добре.
И казано дори банално,
това е нашто „социално”.
Но често в много летни дни,
ми идват гости от страни,
чрез тях аз със света общувам
и търся тяхния контакт,
приемам ги зад своя праг
и разни теми с тях раздувам!
А нощем някой сериал
и нашто време е обрал !
130/В разходките си край реката,
аз вдишвам въздуха ѝ свеж,
отпускам си така душата,
особенно щом тръгна пеш.
Това ми спомени докарва...
И в друго време ме стоварва,
туй ще ме радва и тъжи,
със истини и със лъжи!
Вървя край редки върбалаци,
с блестящи вирове с води,
где „егото” ми се роди
и запрескача басамаци!
И ходейки по пътя стар
и днес за него търся цяр...
131/И спомням си за “онуй време”,
когато карах волварлък
и искахме да разбереме,
ще бъдем - или сме карък!
Щастливо време за мен беше-
най- хубавото предстоеше!
Това бе първия ми кръг,
със къпъне и рибарлък!
Сега за него ми е болно,
че без възвратно отлетя
и много пратихме с цветя,
ако описвам протоколно!
Не може времето да спре
то всички ще ни събере!
132/ Най-истински се чувстваш вечер,
тама когато долети,
светулките щом щъкнът вече
и грейнат едрите звезди.
Отърсваш лятната жерава
"балкана" хлад като раздава
и иска да те утеши...
Ти чакаш щурите мечти!
И сам самичък щом останеш,
и в судормата сам стоиш,
гърбиците си да равниш,
и щастието си за славиш!
И ей така успокоен,
ти чакаш новия си ден!
133/Препират се над нас звездите,
да чакат лятната луна,
да я подгонят по петите
и да ни пращат светлина.
И в кадифето над къщята,
романтиката да ни пратят,
във наште влюбени души
и със това да ни теши!
Но щом сред клоните отсреща,
изгрее пълната луна,
огрява цялата страна.
Аз с нова тръпка я посрещам!
И тъй до края на нощта,
134/Когато в село ми омръзне,
с колата ходех в Първомай.
През лятото човек не мръзне,
но търси в жегата колай.
Да найде сенки край Марица,
до хапне там шкембе и пица
и щом деня му преклони,
да види едрите звезди .
И тъй отдъхнал със жена си,
във село да се прибере ,
акъла си да събере
и пак да почне със”ега си”!
Един съвет от мене чуй,
борба със скуката е туй!
135/ Не можех аз без новините.
Наверно с мозък съм промит!
Зад тях заставах упорито,
следях домашния елет...
Причините при мен са стари,
аз не обичам левичари,
макар, че сам аз съм левак
и ритам само с десен крак!
За мене те са неморални...
При среща с всеки антихрист,
най-често във душа- нечист,
бях блъскан с лакти най-нахално...
И затова от малък знам,
че мойте хора не са там!
136/Аз виждам селото умира!
И няма да се възроди!
Училището като спират,
ще чакаме от туй беди...
Тук хората са двеста души
и в малко къщи комин пуши.
Това е дом на старостта-
забравен ъгъл на света.
Тук хубавите селски къщи,
опустяват всеки ден.
И този тумор наследен,
претъпкан вече ни се връща!
О, трябва да се разбере,
от туй Страната ще умре!
I X ТУЙ Е НАЧАЛОТО НА КРАЯ
137/ В един въпрос за мен съдбовен,
аз искам да ви въвлека.
В живота ни е той основен
и искам да го изрека!
Света от Изток се разбуни
и талибани като хуни,
през траницата се тълпят
и скоро ще ни навредят!
А глуавите европейци,
се чудят как да угодят,
а не се сещат да ги спрат
и мислат те, че са сирийци,
които в много дълъг път,
все бягат за да се спасят!
138/ Не можем ли да разбиреме:
Това е хитроумен план.
„Европа с него да привземат!”
Нима туй само аз го знам?!
Планът е шит със бели кОнци.
Затуй ни пращат здрави момци,
че ушким бягат от войни
те искат нашите страни...
Нима тук дини ще отглеждат?!
Те идват тук да ни гърмят,
живота ни да провалят.
Да стъпчат нашата надежда!
Не исках да съм толкоз груб,
но доводите ми са куп!
139/Те идват с щурм да ни превземат.
И ний допущеме това?!
Във домовете ни да влезат?!
Защо заравяме глава?!
Това е глупав хуманизъм
Нима ще им дадем да влизат
И статут ще им дадем?
О, братя трябва да ти спрем!
Със свойте варварски нагони
те само ще не навредят.
Сега сме на погрешен път
и глупостта ще ни прогони!
О, трябва да се разберем,
дорде е време, да ги спрем!
140/Така при нас какво излиза,
че ний не щем да се спасим!
И с вредния либерализъм,
към Пъкала ще завървим!
Пред Меркел трябва ли да лазим
от глупостта ѝ да се пазим,
потъпквайки закон и чест,
с които сме в света до днес!
И всяко майчино шамарче,
да мислим,че е недобро
и хванати на туй хоро,
защитата си да похарчим!
О, Злото щом не се наказва,
то злите си рога показва!
141/Това е глупав хуманезъм!
Във най жестоката война
и варварите в нас навлизат,
а ний стоиме на страна!?
Аз Бога ми, не го разбирам,
от яд и думи не подбирам!
От варварите като в Рим,
ще можим ли да се спасим?!
Защо във детската градина,
ще пуснем Вълчо да влети
и чак тогава да мъстим
и да се тюхкаме с години!
Сега е време да не спим-
каквото можем да спасим!
142/Въпроса, който ме вълнува
не е за „да” или за „не”!
О, всяка глупост скъпо струва,
щом късно тя се разбере!
Света безспорно се раздира,
възхода му така се спира,
а върху бурето с барут,
е сложен нашия статут!
Ще спрат ли тия атентати-
неравностойните войни,
които Изтока ни прати
и като котка ни следи!
Нима народа ни е сляп,
че ги посреща с сол и хляб!
143/Щом дойдеше хлада в октомври
и селото се зажълти,
за място есента заспори,
нагласата в теб се смени!
Щом видиш голите дървета
и калящите те полета,
сланата, гъстите мъгли
и порива ти идва смело,
да се сбогуваш с това село,
да гледаш зимните звезди,
и тръгваш в градските следи,
където търсиш по-доброто!
Преселиш ли се във града,
копнееш пак за Пролетта!
144/Когато всичко се събуди
и пак ни закипи кръвта,
със чувства все пак още луди,
спатъхнали от възрастта.
Очакваш лятното си време,
пак селото да те поеме,
да хлътнеш в селска тишина
и да се свържиш със света.
В ръцете си живота да поемеш,
да се отпуснеш след Града
и в свойта селска свобода,
дарените си дни да вземеш!
Не знаейки пак до кога,
ти ще се радваш на Света!-------------------------------23.04.2017------------------
XI ЗА МОЙТЕ СТИХОВЕ НАКРАЯ
145/Със” писането”, ми накрая,
аз искам да ви осветля,
това което и днес правя ...
На Музата да дам цветя!
За нейните капризи зная,
затуй сега поклон ѝ правя!
И както сега и преди,
тя ме спасява от беди!
От доста време я обичам,
за нея всичко правя аз
и все я къткам между нас,
в красиви дрехи я обличам...
Тя винаги е моя страст!
До края верен съм ѝ аз
146/Аз помна мойте първи стъпки,
направени във шести клас
и преживените от мене тръпки,
прохождането между нас.
Началото за мен бе трудно,
с таланта ми спящ не пробудно,
без опит който имам днес
и без надежда за прогрес.
Как бягаха добрите рими!
Аз търсех ритъма ѝм скрит...
За щастие бях упорит!
Мечтите ми неповторими!
За радост и във този ден,
дойде и любовта при мен
147/Тогава авторите руски,
ни учеха какво и как
и аз с червените си бузки,
се лутах в този качамак...
Аз имах нужда от съвети
и умни и не до там приети,
но следвах своя собствен глас
и всичко преосмислех аз.
И почнах тайничко да пиша,
поне куплут но всеки ден
и всичко писано от мен,
бе плач и моите въздишки!
И тъй със селския инат,
аз влязях в релсите от млад!
148/И така за всичко писах!
Но ред на никой не четях!
Жена си от четец отписах,
но с „писането си не спрях!
Но точно преди шест години,
не казвам по какви причини,
за моя труд ми дожаля
разбрах, че туй ще е беля!
Наивно аз се разпищових
и с хора вещи във това,
аз свързах своята съдба,
и томаховката зарових!
И оттогава аз разбрах,
че доста фенове събрах...
149/Невръстен аз така се влюбих,
че се изгубих в любовтта!
От този сън не се събудих,
докато влезна във света
и срещна мойте опоненти,
завистници и конкуренти,
край себе си и в дън света.
Аз възхвалявах любовта!
На злите хора на земята,
по-късно аз се посветих
и огъня на моя стих,
за тяхна клада, сега смятам!
И така от ден на ден,
на всичко туй бях посветен!
150/Аз после фактом щом помисля...
Над всичко беше любовта.
И „писаното „ щом прелистя,
веднага туй ще потвърдя...
Това за мене бе повеля,
не чувство за една неделя!
Аз този етап съхраних,
като му пишех стих след стих!
Тя бе високо над предела...
Тя беше вечно на върха !
И все ми спираше дъха!
Летеше с полет над орела!
Бе без начало и без край...
Най- хубавата в Първомай
151/Опитах „писането” да откажа,
да съм с науката. Но спрях!
И в Пловдив го планувях даже...
Но казвам ви, че не успях!
Тя бе във мене вкоренена.
И скачаше с Пегас в терена...
Не исках аз и не успях-
в окопа ѝ се окопах!
И стана мойта пърава грижа
И търсен смисъл на света!
Не стана мойта суета,
а начин дните си да движа!
И от успехи окрилен,
до края тя остана с мен!
152/ И точно преди шест години,
на селския чардак седях
и чаках времето да мине,
с лаптопа нещо си играх.
При мене дойде дъщеря ми,
прочете мои епиграми
и малко троснато ми каза,
защо съм див, като коза,
в лит сайтовете не се меся
и крия своите творби
във селендурските торби
и с собствено въже ги беся!
И от тогава аз реших
да публекувам някой стих.
153/И засътрудничих в три сайта.
Във „strhove` те най- напред,
във „otkrovenia`та” найдах,
на питанията ответ ...
Изпратих доста епиграми,
със ярост и в мажорни гами
поеми и дори роман,
от мен написани таман!
На “Вukvite” не бях приятел.
Там срещнах един „мизантроп”...
Размивахме се на галоп,
eга ти рекох си- писател?!
Но той за туй си отмъсти
и ми партидата закри
154/А в „stihove” ми забраниха
да пращам режещи творби,
те в стиховете ми откриха
че “феса” страшно ми вреди!
Акъл от никого не вземам,
защото аз такъв си имам.
Дамгосаха ме най-напред,
че не съм техния поет.
Аз омърсен не впрегнах сили
във туй да ги разубедя
и клеветите им да спра
и пак да си останем мили!
О, аз не чаках с вдигнат пръст,
„от горе” да очаквам мъст!
155/Разбрах, че кто всичко друго
И сайтовете не са хас,
Видях, че тяхната услуга,
не е насочена съм нас.
И щом на някого му хрумне
пожар и в твоя двор ще лумне
и всичко писано от теб,
ще е един ненужен дреб.
И като пример ще покажа,
ненужната разправа с мен,
аз от която бях смутен,
и злото в нея да покажа.
И затова аз се реших,
сам да отбраня моя стих!
156/ И тръгах пътища да диря,
каквото можех да спася.
Цигулка първа да засвиря,
нещата си да наглася!
Но и това не беше лесно,
понеже аз играях честно,
не можех да се суетя
и щях до грош да си платя.
При мене времето не сига,
аз бях отдавна се родил,
макар, че бях на Бога мил,
бях свързан с „времето-верига”,
за този паметник на моя стих,
на тази стъпка се реших!
157/Реших да издам своя книга,
в печатницата в Първомай,
но лесно до там не се стига,
с мошениците в моя край.
И с „Август трийсет и четвърта...”
започнах аз да поназъртам...
С романа ми написан в стих,
най-първо аз се залових.
Корицата направи Ети.
Помогна ми и Валентин,
най- възрастния Маин син,
и работата бе подета...
Издателка ми стана Краса
и както казват всичко втаса!
158/ Преди, дори от много малък,
мечтаех книга да издам,
но все си мислех такъв залък,
че сам не мога да изям!
Но ето,че и това сторих,
след всичко като се приборих
и със натрупания страх,
на мойта възраст, аз успях
По този повод ще ви кажа,
амбициите си не спрях,
с мечтите детски останах
и тъй реших да се докажа!
Удовлетворен бях след това,
доказах, че съм със тлава!
159/Реших да издам своя книга,
в печатницата в Първомай,
но лесно до там не се стига,
с мошениците в моя край.
И с „Август трийсет и четвърта...”
започнах аз да по надзъртам...
С романа ми написан в стих,
най-първо аз се залових.
Корицата направи Ети.
Помогна ми и Валентин,
най- възрастния Маин син,
Издателка ми стана Краса
и както казват всичко втаса!
160/Направеното си харесах.
Реших и” песни” да издам.
И лудата трева затесах,
та плевелче да няма там!
И още същата година,
за любовта, която мина,
стотина стихове събрах
и с малко свян и доста страх,
пред хорските очи застанах!
С издаване си поиграх,
но доста средства проиграх.
Но пак си Хекредел останах!
Очаквам със една поема,
акъла някому да взема...
161/Опитвах се да сложа точка,
на туй, което съм създал,
но често правех и отсрочка,
че нещо пак съм изтървал.
Или че грешка съм допуснал,
неточност някаква съм пуснал
на някой да се извиня
и бързах да го променя!
Че някой близък ще разсърдя,
ненужно ще го заклеймя
не щях за туй да ме винят,
да съм на прицела им твърде!
С недоусмислена творба,
да си оголя пак гърба!
162/Във трудното въртях остена,
нали бях мил на любовта!
Щом любавта бе споделена,
туй бе най- важно на света!
След всяка наша мила среща,
аз все се палех най-горещо,
и все се чувствах награден.
За нищичко не съжалявах
и с твърди стъпки аз вървях!
Безпомощен за миг ве спирах
и по посаката вйрвях!
За всички ставащо със мен
изгежда аз бях сътворен!
163/Дори и с трудности в живота,
аз бях по своему щастлив,
бях пуснал щедро всъдехода
и пътя му не беше крив!
Във София се срещнах с Пенка,
за нов живот туй бе наченка.
Вървях след своите мечти.
Наблизо бях до тях дори.
И смятах да ги надживея
и жертви трябва ли да дам,
вместо във Пловдив да съм сам
и в любовта си да успея!
Аз всички минуси приех
и се надявах на успех!
164/Вучилишето ме приеха,
тъй какго,сящаш, с гях съм бил,
това за мене бе утеха,
оградите им бях разбил!
Във новата студентска група,
другарски рамена затупах.
Но с един от няхНедялко,
дори се свързахме не малко
и тъй не мина много време,
потясно взехме да дружим
и времето си да сверим
и дружбата да ни поеме!
Аз ще папиша по-натам,
туй дето после стана там!
165/И в тази нова обстановка,
със София се запознах.
Излизах често на разходка
и сам сред хората вървях.
Или пък седнал във тръмвая,
аз обикалях без да зная,
тъй на къде ще завървя
във кой край ще се озова
и ей така за време кратко,
със София се заподнах,
къде е центъра разбрах,
нещата й къде са, братко !
Със всичко туй въоръжен,
разкрих й тайните за мен!
166/Аз търсех всяка хорска дружба.
Опора търсех във света.
В живота човек има нужда,
да търси там стабилността.
В живота има много сфери,
баланс в които да намериш,
комфорт на своята душа,
О, сигурен съм, не греша,
че завърти ли те въртопа,
теб няма кой да те спаси,
пожара ти да угаси
и все дъската ти ще хлопа!
Докато има време виж
и тоз проблем да разршиш!
167Потърсих дружба със Недялко
И той за мене стана еж!
И тъй отстъпвайки по малко,
открихме дружба за градеж!
И с нас приятерството стана
и досто време в нос остана.
Аз също и с други дружах,
но на Недялко най-държах.
Понеже с него бяхме близки,
край тях аз често се въртях,
а по-късно, както разрахме,
в живота станахме най- близки
А и в живота за напред ,
ний прередихме своя ред!
168/Веднъж се срещаше със Славка,
на двайсет и четвърти май,
тя беше негова задявка,
дошла от неговия край.
За моя силна изненада,
тя бе дошла с момиче младо,
съученичка и било,
случайно в къщи и дошло!
За пръв път аз видях Алиса,
която ми стана жена,
която и в живота ми остана.
Тя с хубоста си ме стаписа!
Останах просто без акъл...
А затова не бях дошъл!
169/Във моя край сме всички черни,
там рядко виждаш някой рус
и русите са по-модерни,
към тях питаем по-друг вкус!
И русотата на жените,
привлича повече очите.
Нали съм син на този край
и аз съм такъв, то се зной!
И аз си спомням,че от малък,
русалката ми бе мечта,
с коета тръгнах по света
и я преглъщах като залък.
И без да зная този ден,
русалка се яви пред мен!
170/АЗ в София бях две години.
Живота плавно бе вървял.
Със катаклизми се разминаха,
живях по наште правила!
Но дойде една тучна пролет,
света разперваше крила
и аз самият за беда,
не бях го гледал от страна!
Бунтовна кръв заплиска в мене,
и вместо да съм настрана,
аз видях друга снетлина
и нежаеланото се случи с мене!
На двайсет и четвърти май,
отвори се врата за Рай!
171Аз бях на гости у Недялко,
проключвахме учебен ден
и след разпущането малко,
той каза :”Що не дойдеш с мен?”
Ще ти покажа мойта Славка,
ще видиш моята задявка!
И без да мисля аз реших
на празника да не съм тих
Не търсех нищо, но тъй стана,
аз срищнах своята Съдба
със много вътрешна борба
която дълго в мен остана!
С Алиса моята жена
съдбата там ме запозна!
172/За мойта Пенка съжалявах,
за всичко гдето беше тя,
аз свойта дума нарушавах,
и съжалявах за това!
Макар, че смъртно я засягах!
От нашите неща избягвах!
И спрян на своя кръстопът,
обмислях дълго своя път!
Във трепета аз нямах сили,
на напъна не удържах
знам, че лошо си държах,
че „Злите” бяха ми надвили!
И после щом това разбрах,
аз тръгнах да вървя без страх
173/Тя бе за мине несравнима!
По руса и от чужденка
и тя се спря и не отмина,
напротив с мене остана!
Не знаех аз какво да правя?!
От стреса как да се оправя?
Щом чух и нежния й глас,
разбрах, че нещо става с нас!
И няма как да се оправя!
И в тази наша първа среща,
цебунах я със страст горещо!
Не знаех просто какво стова!
И влюбен в погледа и син,
останах сякаш невредим!
173/Аз след постъпката си луда,
невиждах нещо да ме спре
и гледих всичко със почуда
и туй което ме зове!
За мен бе всичко изненеда,
така красива и тъй млада!
И по-късно когато спрях,
постапката си осъзнах!
Това момиче градско , нежно,
навеждащо от срам очи,
пред мене ме обезличи ,
и ме привлече безменежно!
Аз бях изподнал в „шах и шех”
и всичко станало приех!
174/Това момиче срамежливо,
поръчка сякаш бе за мен!
Тъй хубаво и тъй красиво,
то стана моя „сюзерен!
И тая скромна гимназиска,
от този миг ми стана близка
и малко време след това,
ми стана първата жена!
И с брак на първи януари,
дойде да си направим дом
и свързвайки се по закон,
шийсе години сме другари!
Признавам с Пенка срам не срам,
направих гафа си голям!
175/Със Пенка аз не бях свободен,
общувах с нея с малко страх,
с условносто аз бях обвързан
и с твърда крачка не вървях!
О, не че бе партньорка лоша,
напратив с нея бях в „разкоша”!
И имах пълна свибода,
да правя своята следа
и истински да разсъжзавам,
не бях поставен във калъп,
или обзавързан с тънка връв
и в сянката да съм постовен!
С Алиса вече стана нов
заплувах в новата любъв!
176/С Алиса бях човик свободен,
и с твърди стъпки завървях
и като принц най- блогороден,
по Седмото небе се спрях!
И любовта ни бе игрива
и бях с развята черна грива
и бях довилен и щастлив,
почувствах, че са възвшших,
за вярност клетва разменихме,
щом станахме мъж и жена.
На първи първи туй стана,
през петдекет и осма зима
И от тогава та до днес
ний гоним ставоя интерес!
177/ Крила за подвиг бях получил
от нашта истинска любов,
но да летя не се научих,
а само се почувствах горд и нов!
Нещата ни аз опознавах
и все по –влбюбен в нея ставах,
за връщане за миг не спрях
и влизах в новото без страх!
О, любъвта ни бе красива,
щом повече я опознах,
нахълтах в нея и не спрях!
И я пазех най-ренвиво!
Но смисъла на моя стих,
на йота аз не промени!
178/За сватбата ни без мангизи...
Направихме я у дома.
И по всички експертизи,
бе сватба с много веселба.
Роднинте ми бяха тука,
студентите от мойта група
и базката ни махала!
И сватбата добра стана!
И у Алиса заживяхме,
речи -кажи без правила.
Съселяните ни разбраха,
щом бяхме там със”радоста”
И от тогава та до днес,
вървиме двам по света!
179/Накратко ще ви запозная,
със милия Алисин дом.
и благодарност ще отправя,
ще коленича във поклон!
Домът им общ бе по начало,
със дружбата неостаряла,
в семействата на две сестри
и тъща гдето го крепи.
Това бе наща баба Тинка,
дошла при свойте дъщери,
от Луковитските мери
от къщата си със градинка,
тук нов живот да сътвори
със милите си дъщери!
180/ Алиса, втората на баба Веса,
с бащата земенски Кирил.
И вдигайки пред тях завеса,
домът ще кажа, че е мил.
Тя има братче и сестрика,
и това за тях е всичко,
Снажанка- кака и Васил,
последен, който се родил,
а леля им бе леля Стефка,
а вуйчо Мето нейн съпруг,
умеращи един за друг,
без правене на тънки сметки.
Послесния роден Васил,
в едно семейства ги сплотил!
181/И след роденитнате сестрички,
решили” малкото” да го дадат,
на бездетната сестричка
и тъй да го осиновят!
И Васко станал със две майки
от много „баби” да се вайка...
Държан изкъсо от бащи.
Та общността да се всели!
Това пък ги обединило .
Доволни всичките били
и взело да ги весели,
живота срещали достойно!
И аз се вмъкнах между тях
в средета им и заживях!
182/След туй живота продължава,
разбира се аз бях щастлив.
Съдбата взема или дава,
и все отсъжда кой е крив!
Не устоях на свойта дума!
Да чакам ли сега куршума?!
Смених си само любовта!
Туй става всеки ден в света.
Така е като си помисля!
Смених си любовта с любов
и тръгнах аз по пътя нов!
Ше кажа честно, това знам,
че гафа ми стана галям!
183/Как близките ми го приеха,
аз не престанах да следя,
не търсех аз във туй утеха,
а пъзела да подредя!
Немалко просто го приеха,
това за мене бе утеха,
а срещнах много, то се знай,
стоящи не на моя край!
Направих всичко без да зная,
къде тръгвам, къде спрях,
и много трудно осъзнах,
коя любов да припозная!
Сега каквото да река,
оправдание ще нарека!
184/За три неща след туй се сещам,
и искам да ги нарека:
Щастрлив бях с любовта гореща,
и Доктор цял, от мен стана,
успешна аз се дипломирах,
и като” докторче” стартирах,
далече в Турския Острец,
да стана в докторлъка спец!
А Ашо, науки записа,
да стане при мен фармацевт,
в аптека да работи с кеф,
И да сме заесно с Алиса.
След тъпсене голяма аз,
намерих мястото за нас!
185/Преди да тръгна по селата,
аз радостно ще спомена,
порастна ми с дете родата,
Алиса мойчица стана!
Аз без да искем, щях да скрия,
роди се първата – Мария!
Без мъки това не стана,
пострада моята жена!
Но майчинството я научи,
да бодърства по цяла нощ,
да губи сили, нервна мощ
и работата се закучи,
от туй и тя се разболя,
за щастие и оздравя!
186/Мен сватовете ме приеха,
и аз щастливо заживях,
в семейството си ме приеха
и станах аз един от тях!
От всички вкупом бях обичан,
за вички с радост и аз търчах!
Изобщо бях с авторитет
и за Алиса бях късмет,
аз бях човек с пересректива,
добра надежда за живот,
от който се очаква плод
и близко бъдеще красиво!
О, те се радваха за вас,
така си обеснявях аз!
187/И след като с успех завърших,
не можех в къщи да стоя.
Науките си като свъпших,
аз трябваше да надградя!
И тръгнах място да намеря,
живота ни да уредя!
Да почна своя селски стаж,
аз имах смелост и кураж.
Със тригодишен стаж в страната,
бях длъжен да се разплатя,
да коленича със цветя,
пред Партията и Страната!
И в този тригодишен стаж
да стана по-добър и „наш”!
188/А след това със силни връзки,
или със нов „червен билет”,
калта на село да не пръскаш
и всичко да ти е наред!
А други момци като мене,
ще продължат със туй вървене
и ще навързван своя стаж,
не станиш ли им антораж!
Ще трупаш селски капитали,
доакто сам не разберещ,
че нямаш другаде да спреш!
И ще чакаш все провали!
ПРеди да тръгнеш ти си спрял,
навярно ти си ме разбрал!
189/В далечен край место затърсих
и го намерих във Острец!
От тънки смети се отърсих,
във името да стана спец!
Не тръгвах срещу Обществото,
да гърся баша на хорото,
да заиграя своя танц,
но се стремях да имам шанс.
Натрупал свой авторитет,
да се завърна в моя край,
във или покрай Първомай
и да си пазя от текмета!
С такива сметки и мечти,
живота ми да се гласи!
190/Не исках в моя край да почна,
от завистта ме беше страх
Не исках битка за започна.
Мира в далечен край избрах!
Аз нямях власт и свежи сили,
те бяха на Съдбата мили,
показаха ни го на нас!
Те бяха хората със власт!
До днес ни всичко ценно взеха,
дори и собснвения дом,
без правила и без закон
и ни остових без стряха!
Показах го и на нас,
че те са истинската бласт!
191/Това бе главната причина,
от моя край да се лиша
и с Тодор Еврев да замина,
във чужди край да се спеша!
Аз даже в Ловеч не бях ходил,
и там съня си не бях водил!
Там нямах близък и познат,
не бях харесвал този град!
О, нека ви призная нека,
във полутурското село,
аз тази болничка избрх,
защото беше със аптека.
Аз бях за Главен назначен,
а туй бе главното за мен!
192/ За мен подбора бе направен,
събрах си нуждните неща
и на Съдбата бях оставен
и хванах да държа свещатречани!
Какви са тия остречани,
защо чак тука са събрани,
до своя Ловеч нямат път,
и накъде сега вървят?!
Не знаех нищо за селото,
с кетапа тръгтах назначен,
о, не мислете зло за мен,
така се хванах на хорото!
Аз твърдо вече бях решил,
на работата да съм мил!
193/Танцувахме по криволици,
по доста ровена земя,
със скораст бягана с терлици...
Най после и зверчето спря!
От всякъде видях „балкани”,
жени с цедилки разпиляни,
и къщичките най.- отпред,
във своя партизански ред,
покрити грубо с тежки плочи
и ужесен дъха си спрях!
Но болничката щом видях,
по друго в мене заслокочи,
таз миризма на хоросан,
ме спря от клетви и „аман”!
194/Това за мене бе утеха,
след пътя дълго извървян,
там добродушно ме приеха.
във нова болничка бях спрян,
и с всичките двайстина души,
общуването се отпуши!
Те чкали по-строг да съм,
а аз бях тих като ханъм!
Добре нещата завървяха,
в квартирата се настаних,
и като в някой хубав стих,
нещата ми се завъртяха
И тъй във тия три лета,
това за мене бе света!
195/Една година бях самичък,
Жена ие учеше,без мен!
До София аз често тичах
и от това бях уморен.
Там виждах свойта дъщеричка,
и носех поздрави на всички,
а задължен бях по закон,
да служя в тежкия район!
Аз имах болнична каруца
и с Цанко моя каруцар,
пътувях гордо, като цар,
на давах службата да куца!
И нощем в всеки зор-заман,
да помагам бях избран!
196/Жена ми като се изучи
и благополучно оздлавя
в аптечната игра се включи,
и с мен до края остана.
Заведе селската аптека.
Живота ни потръгна леко
и аз човешки заживях.
Задъхан в службата не спрях.
Дойдаха да ме провепяват.
И службата ми бе добра,
червени точки насъбрах,
заплатата да оправдая
и от селската похвала,
разбрах,че не съм „ала-бала”
197/Не искам да ви дотежавам ,
с детайли в селския живот,
аз мнаго факти притежавам,
описах този период!
Във него търсих своя смисъл.
Подробно в книга го описах,
и казвам ви го от душа,
повторя ли го ще сгреша!
Аз ходех с Цанко по селата,
в Дъбрава,Остпрец и Прелом,
а чуех ли човешки стон
и в Стефаново бях с колата!
Не спал не ял и посред нощ,
аз обикалях тази площ!
198/О, мойта болничка бе малка,
със деветнадесет легла,
сам тичах като откачалка,
във нея и в моите села.
С Къкрина бях и с Павликини,
две служби към мен прикачени
и аз като началник там,
бях длъжен отчети да дам!
За пръв път спрях във онуй ханче,
където Левски бе пленен,
а поп Кръстю набеден,
като балгарин невзрачен
И тъй и в този ортлаклък,
ме търсеха при сакатлък.
199/Изглежда бил сам късметлия,
къде с смеласт, къде с страх
че аз това до днис не крия,
задачите, че надживях
Разбира се и аз рискувах,
но винаги тъй правех-струвах
и свойте козове играх,
да не направя смъртен грях
и след това да се срамувам,
и никога не оглупях,
с с лъжи аз никого не спрях
и на светец не се преструвам!
Пред много трудности стоях,
но въпреки гова успях!
200/За много неща до днес писах
и завъртяхях голям въртоп,
но аз под всичко се подписах
и нося Истини до гроб!
От хиляди неща и случки
набирах черни и червени точки!
А пък други аз не скрих
и ги описах в някой стих.
Ще продължа във мойта сага,
за две неща да спомена,
станали в тия времена...
Дано с това не ви дотягам!
Но като стигниме до там,
© Hristo Slavov Все права защищены