3 мар. 2010 г., 18:01
Животе мой!
За кой ли път от тебе аз съм повалена?
Сърцето ме боли, до кръв е наранено.
Пак гледаш ме жестоко, смееш се злорадо:
- Успях! И този път накарах те да страдаш!
Но рано ти е, рано, още да ликуваш!
Победата поредна с радост да празнуваш.
Духът ми силен, жив, до днес непобеден,
изправя се, пробудил надеждата у мен.
Да се преборя с теб, животе, ще успея!
Повярвай, имам воля още да живея!
Сърцето ми човешко да се радва пак... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация