ivandavidov (Иван Давидов)
31 18
2 мая 2008 г., 10:31

Животът 

  Поэзия » Философская
800 0 4

Ж И В О Т Ъ Т

Животът е злато - вълшебно богатство!
Животът е нашият път през света.
Но има ли смисъл да живеем напразно,
щом нашият път е ключът към смъртта?

Има ли смисъл аз да гледам напред,
когато всичко изглежда невъзможно,
когато виждам, че нищо не е наред,
когато едно нещо е толкова сложно?!

Всичко губи смисъл, всичко посивява.
Няма лъч надежд в този пълен мрак.
Нощта е мой приятел, тя не ме предава.
Усмихвам се напразно - и пак, и пак, и пак!

И ето - аз виждам как идва към мен,
облечена в бяло, смъртта приближава.
Целува ме нежно, аз падам вкаменен
и само един тъжен спомен остава...


© Иван Давидов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Животът е предизвикателство! Приеми го! Не се вторачвай във смъртта! Тя няма никого да подмине... Но рано ти е още... Изживей мига!
  • Винаги има дори и капка смисъл, всичко е въпрос на самоуправление на самосъзнанието

    ПС: хубав стих,но можеше края да е положителен
  • Тъжен, но прекрасен стих, Иван! Винаги има лъч надеждаПросто трябва да го открием Сърдечен поздрав!
  • Много, много ми хареса!
Предложения
: ??:??