xhrizpxx (Хрис)
4 5
18 мая 2009 г., 19:45

Животът 

  Поэзия
779 0 5

Нереална реалност,

живот на кинолента.

Погубена младост...

Някой да спре тая лента!

Забравихме накъде вървим,

защо бързаме дори.

И в мечтите вече не летим,

и само самотата ни мори.

Постоянно назад поглеждаме,

напред се влачим без път.

За по-дълбок смисъл не се вглеждаме

и всичко опира до плът.

Грешките си забравяме

и правим ги и пак, и пак.

Искаме всичко, а нищо не даваме,

изпускаме и посления влак!

Поглеждаме вечер към луната –

пълна, тайнствена и бледа

и не можем да видим красотата

ах, колко слепи се оказваме пред нея!

Не се трогваме от малките жестове.

Искаме само пари.

Какво е това детство, бе?!

И себе си мразим дори!

 

Тази мисъл оставям отворена.

Нека всеки сам за себе си да продължи.

Може за любовта, дълбоко заровена,

или за всички други лъжи...

 

© Хрис Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??