22 июн. 2010 г., 15:05

Животът 

  Поэзия
1070 0 10

 

 

В бездънна пропаст животът ридае,

останал без чувства и капчица срам.

Прегърбен, издраскан, в пепел овалян,

заслабнал, отпуснат и изтерзан.

 

Трошички събира и лакомо дъвче -

жесток, лицемерен, с лъжи изтъкан.

Брутален, коварен, безжалостно вечен,

смазан, обрулен, до кости обран.

 

Не моли за прошка, отстъпва безличен,

в погрома си ядно протрива нозе,

усмихва се сляпо и саркастично,

изцъклил до болка бездарно лице.

 

Животът е хрисим, но само привидно -

копае гробове със своите сълзи.

С усмивка вълшебна той грабва ехидно

                                                   душата, сърцето от твоите гърди.

© Валентин Ангелов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??