Животът, аз и морето
Отмина милята сетна, пътят в кърмата още личи.
Отпреде безбродната степ, никога, никога не казва -
ти ме покори, ехей, ти ме покори.
Хей, моряко, обречен на този самотен живот.
Посрещаш ти бурята с песен и никога, никога не казваш -
ти ме покори, ехей, ти ме покори.
Припев.
Дясно на борд, нищо наляво,
руля в средата тъй ще държиш.
И когато сам останеш, ела,
морето, твоята мъка е със теб. ...