Спомени нахлуват в ума ми
и шепнат усмивки забравени.
Чувам дървото как шуми
и искам да кажа мисли недоизказани,
но знам, че нищо няма да се промени.
Опитвам се да скрия сълзи сподавени,
а вътре в мен болката гори.
Искам да съживя мигове удавени,
но не мога! И боли ли, боли...
Чакам все още мигове недочакани,
ала дъждът на разочарованието все вали.
Чакам... С надежди запалени
и голямото желание – животът да продължи!...
© Тина Все права защищены
Mobby, тортата може за мен да си я запазя.