Тежък е пътят на думите. Непосилно се носи...
Въздухът не ти стига да ги преглътнеш.
Изплъзната дума между зъбите скърца...
по вените – остър бръснач, нож – право в сърцето.
Птиците да прогоним... срежете крилете им.
Смъртен грях... Бог обаче все ни прощава.
Ни-щич-ко да не остане... Пустословието - господарка...
Гръмко да опаковаме изкривените мисли...
Стуууд ужасен... в думи, лишени от смисъл...
А Животът е Божие Слово, изречено с обич.
27.03.2010 г.
Весела ЙОСИФОВА