Потърсих дума подходяща -
така да нарека живота.
Римувах го със дом, със къща,
така и не разбрах урока.
И в къщата смъртта прониква,
животът е без власт над нея.
Сами оставаме, дори и да обикнем
и сили нямаме да го избегнем.
Дори и най-добрите хора -
скръбта и тях ще ги попари.
Ще връхлети като умора,
дори и те не ще се справят.
Затуй престанах да издирвам,
намерих римата навреме.
И питам вас (не ви притискам
да бъдете съгласни с мене)...
Но, все пак, вие помислете -
римата не е ни време, цвете...
Не е ли странно, че животът
най римува се с Голгота?!
© Деница Красимирова Все права защищены