Животът ми е песен празна,
със струни разпокъсани на две.
Приличащи на участа ужасна,
на никога обичало сърце.
Животът ми надежда кратка,
преобръща се и става по-красив,
но връща се отново със нападка
с въпроса "Що е ти да си щастлив?"
Животът ми е птича песен,
политаща, но само в час чудесен,
умираща през пуста есен,
живееща във болка и тъга. ...