Vaguelady (Ли Николаевна)
36 64
8 апр. 2014 г., 20:12

Животът ми 

  Поэзия
732 0 6

Животът ми

 

Зима, нощна буря,

тъмнина и страшен студ,

в сняг двуметров, но изящно бял,

бял като ванилия

родих се аз -

малка непорочна Лилия. 

 

Животът леко ме пое - мама, тате, баба, дядо, обич безрезервна ме обзе,

играчки нямах много, 

но пък си играех - я с куче,

я с коте, я с някое дете...

 

Животът ми, започнал в Ловеч;

и в Свищов;

минаваше и в радост и в беди, но беше хубав - тих, безгрижен и цветов.

 

Минаха години... осем май.

И напуснахме го Ловеч;

и Свищов далеч остана...

нови хора, ново място... 

имах си до мен само тате и... мама.

 

Трудно бе, но почнах отначало -

игри, забави, приятели нови,

виждах и някои стари...

Рисувах, пишех, копнях... По детски.

По детски живях.

 

Минаваха годините... ден за ден. Растяха и проблемите...

Боляха ги главите на мама и тате с мен.

Тийнейджърство, интриги,

лоши компании, черни тениски, мотори, цигари и дънки с вериги...

 

Мина и това.

Скоро може би, но мина и го гледаме вече назад.

Заедно минахме през всичко, през дотукашния житейски водопад.

 

И ето... днес дойде.

Утре съм абитуриентка...

рокля, бал, прическа, красота,

вечер една... и после...

всичко остава зад тази врата.

 

Къде ли са ми рошавата четка и боите, роклята на бели точки, а шейните...?

 

Къде са ми закуската в леглото, заедно с детско филмче,

а после цял ден по улиците с колелото ?

 

Боже, колко ме е страх

и как да помисля не смея

за след месец-два...

къде ли ще живея...

ще уча ли, ще бъда ли добра,

ще мога ли бащини надежди и майчини копнежи да следя... 

 

Страх ме е ужасно, но продължавам,

докрай ще се боря и ако трябва...

сама ще се окуражавам.

Ще кажа накрая -

Виж ме, мамо,

твоята малка снежна Лилия

сама достига съвършена

житейска идилия!

© Ли Николаевна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??