Животът ми сякаш на лента минава,
забързани стъпки изтриват следите,
погледи вчесани ме обвиняват
и разнищват безмълвно дните.
Животът ми глъхне от думи лъжовни,
обречени - изплитат капани,
и чакат сетивата ми, жадно оплетени,
в тях да се хванат смълчани.
Животът ми тръпне от удари махови,
зазидани, в очите ми изчезнали,
хорските молби не казани,
в мен се оглеждат болезнено.
Животът ми сякаш на лента минава,
и някъде там... в тъмното стаена,
покривам себе си забравила,
че от "малките" победи съм родена.
© Силвия Все права защищены