Животът ми е като градски транспорт
в изплетения от нерви столичен град.
През почивните дни е лъскав комфорт,
в понеделник сутрин прилича на ад.
Понякога зациклям във задръстване
и загубвам вяра в доброто и хората,
или форсирам мотора до пръсване,
но продължавам да си играя ролята.
В главата ми се блъскат на тълпи
безброй идеи - като хора в автобуса,
натъпкали се до самите врати,
и пъшкащи от теснотия и погнуса. ...