8 июл. 2009 г., 11:49

Животът ми земен 

  Поэзия » Любовная
716 0 19

Животът ми земен до средата премина,

но Господ ми даде да нося товар-

да рисувам със думи чудесни картини,

в сърцата на хората да събуждам пожар!

 

Ще пея и силно и леко, и вдъхновено,

тези песни, що душата ми блика навън

и нека Светлина да струи по Вселената,

и нека не гасне любовният огън!

 

Вкуса на ръжен хляб във стихове вплитам.

С цвете и синьо небе, като пред Бог, ти се вричам.

С житата в полето раста. С птици в небето политам

и все още виждам смисъл в това - да обичам!

 

Е, на стиховете не съм виртуоз...

С тях, по нощите, очите изтичат,

но по - щастлив съм, да знаеш, от тоз,

когото никой не ще да обича!

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??