petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
9 мая 2006 г., 14:51

ЖИВОТЪТ МОЙ 

  Поэзия
655 0 6



В безумна обич, мрак и самота
животът ни минава неусетно;
прогледнала веднъж, ще разбера,
че чувството, обзело безпроблемно
душата ми, е тихата тъга,
която свива си гнездо в сърцето наранено.

Тъгата ше приеме друга форма:
децата ни, поели своя път,
а ний ще търсим неуморно
там две ръце, които да държат
една съдба, едно любящо рамо-
в миг на нужда да ни подкрепи
и тихо да нашепва в съня ни:
"Ела, любима, тук до мен седни".

И като лястовиците, които
в живота свой са винаги по две,
мечтая да се слея в птиче ято,
но не сама, а с другия до мен.
Тогава ще поема с пълни шепи
любов и мъка, обич и печал,
за да споделям с другия до мене
живота свой, и неговият. Край!

© Петя Кръстева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Оценявам вашите коментари,само ще споделя,че това е моето ПЪРВО стихотворение,така че всяка ваша оценка е особено скъпа...колко спомени имам,те ме провокираха да го напиша...БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ!
  • Петя, стихотворението ти е чудесно!!! Поздрави!!!
  • Много хубав и искрен стих!Поздрав и от мен!
  • "И като лястовиците, които
    в живота свой са винаги по две,
    мечтая да се слея в птиче ято,
    но не сама, а с другия до мен."

    Нежен копнеж! Нека се сбъдне! Поздрав!
  • Поздрав!
  • хубаво стихче
Предложения
: ??:??