Животът ни - секунда суета
в неспирния поток на времето.
Сълза на падаща звезда,
отнесена от нея надалече.
Животът ни - виенско колело,
завъртащо безбройните ни грешки.
От вятъра отронено листо,
сред тъжен листопад - човешки.
Животът ни - Вселенско вдишване.
Разпръснат прах сред океан огромен.
Животът ни - нима след нас е
просто нечий кратък спомен?
© Мария Вергова Все права защищены
Поздрави за хубавия мъдър стих!