11 сент. 2012 г., 10:40
Животът пак ми говори
Поглеждам вече уморена
как стъпките ми бавно, тромаво вървят.
А белият кичур на главата ми
наднича насмешливо като отминал вече живот.
Не очаквам нищо вече,
еднообразен сив живот.
Само ветрове лудеят
и мислено с мен вървят.
Задавен, смехът ми отново се мръщи.
Поглежда през рамо забавен, кипящ.
Вятърът волен на капки потрепна, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация