Животът си е наш

21 авг. 2010 г., 16:41

Поэзия » Философская

747 0 4

Един след друг се движим под диктовка

на масата "разумни" същества,

вървим във съвършена маршировка,

въртим се постоянно във кръга.

Все става тъй - останалите знаят

как трябва да живееш, всъщност, ти,

оказва се, за съжаление, накрая,

че следвал си натрапени мечти.

Отвсякъде посреща те насмешка

във неразбиращ, чужд и празен взор

и блъскаш се в потребността човешка

да се присъжда "гордост" и "позор".

Замисляш се какъв е резултатът -

един на нула в полза на Света,

съзнаваш ясно - трябва правилата

да се променят... или нарушат!

Всеки сам поставя свойте граници

и си изгражда собствен мироглед,

избира си дали да плаща данъци

на чуждия, така наречен, ред...

Животът си е наш и само ние ще

избираме по кой път да вървим -

извън шосето, по пътеки виещи,

към хоризонта и отвъд ще се стремим!