Роби (Роберт)
511 3486
12 янв. 2018 г., 09:05

Животът - тази малка гара 

  Поэзия
1422 12 15

Родили са ме без да ме попитат
и радвали ми се за ръст, тегло,
играл съм кротко с майчината плитка,
светът за мен бил детското легло.

Със приказки и песните на мама
пораствал съм безгрижно ден след ден,
проблеми ми спестявали отрано,
а бъдещето светело пред мен!

И трябваше да мине доста време,
преди да се изправя в пълен ръст,
и сам в ръце живота си да взема,
да сложа на илюзиите кръст.

Тъмнее често хоризонтът свъсен,
след мълниите гръмове трещят,
притиска ме без жалост сводът мътен,
камшични дъждове по мен плющят...

Разбрах и че прегръдката на мама
не ми спестява болка и тъга,
безкрайни дни със слънце също няма,
за жалост не е вечна младостта...

Животът ни, разбрах, е скъп подарък,
но много кратък, както радостта,
и всъщност той е само малка гара
по дългия ни път във вечността!...

 

 

 

© Роберт Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се, че беше тук, Веси!...Благодаря ти за добрите думи!...
  • Колко си прав, Роби! Всички сме пътници. А докато сме тук, нека ценим тази малка гара! Поздравления за стойностния стих, приятелю!
  • Руми, благодаря, че се отби и коментира!..Винаги е удоволствие за мен да те посрещна на страничката си!...Желая здраве и вдъхновение!...
  • Ако сравним вечността със земния живот, той се оказва една миниатюрна гара! Поздрав, Роби!
  • Благодаря за вниманието, приятели!...
  • Кратък или дълъг, по-важното е как ще го осмислим и изживеем. Поздравявам те за красивия, мъдър стих, Роберт и го прибавям към останалите любими!
  • !!!
  • Точно прозрение!
  • Превъзходно сравнение на финала, Роби!
  • Много философско и мащабно....всеки би трябвало да го осъзнае...Впечатляващи са стиховете ти и перфектни!
  • Вярно е. Всички го разбираме рано, или късно. Важно е как ще продължим с това ново знание. Поздрав!
  • Безкрайно си прав, Нико! Животът ни, макар и малка гара, зависи от влаковете, които спират на нея, че дори и от тези, които са просто преминаващи... Моята малка гара ще е щастлива, когато си отива...
  • Всичко е относително. Според мен животът не кратък, защото като се обърна назад виждам хиряди хора с които съм се срещала... едни съм обичала, на други съм помогала или съм ги учила. И хиляди моменти на щастие, радости понякога болка, тъга, съчувствие... и се надявам още да давам. Да, кратък спрямо вечността, но защо да го мерим с нея? Младостта си отива, но аз не бих си заменила знанията ви сега с главата ми на 17😁
  • Така е - малка гара... Много точно и образно. А колко сме заблудени ние, хората, и си мислим, че сме вечни в своята мимолетност... Здравей, Роби, поете...
  • Така е, Роби, помъдряваме... И не съвсем..
Предложения
: ??:??