koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
30 июл. 2013 г., 20:52

Живяхме във любов 

  Поэзия
381 0 6

Остаряваш, мила. Остаряваш.

Ставаш бяла, бяла, като сняг.

Вече върхове не покоряваш...

Трудно плуваш до отсрещен бряг.

 

Пенсийката малка си я къташ

за спокойни утре старини.

А душата си къде ще скъташ,

щом надойдат лютите слани?

 

Но макар и вече застарели,

имаме във себе си любов.

Свършиха се чувства закъснели,

късно ни е днес за статус нов.

 

Мойта пенсия не е голяма.

Че работим двама е добре.

Съпротивата я вече няма -

всеки днеска ще ни разбере.

 

Знам. До края двама ще работим.

Няма лесно да подвием крак.

Няма смисъл днеска да боботим...

Тъй и тъй ще ни настигне мрак.

 

Нека да оставим светъл спомен,

че живяхме двама във любов

и да се преселиме след помен

в оня дом последен, но пък нов.

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??