Жребий

10 дек. 2008 г., 19:58

Поэзия » Философская

725 0 3

Най-трудния жребий избрах.

А не съм роден за победител.

Грижите тегнат над мен,

като сянка от ръка на молител.

С чувството, че съм пак сам,

аз се мъча света да обърна.

Обичта си на някой да дам...

И времето малко назад да върна.

Но ето, идва Смъртта тежко към нас.

И гаснем бавно, час по час.

На възрастта студеният вятър оставя по нас следи.

И играем житейския театър нелеп.

Аз играя тебе - мене ти.

Та къде вече да се дяна...

С тоя мои жребий сред всичките тия души...

Душата е мръсна, сломена.

Краи мен все болки, беди.

И жалката малка светулка.

Наречена с моето име.

Бавно гасне в нощта и това е...

Най-трудния жребий избрах.

А не съм роден за победител.

dylone1 (Димитър Делийски)

2009-10-04T23:09:24+03:00

Помисли над ОТО обща - теория за относителността - може да ти помогне да разбереш някои неща....Можеш и повече, постарай се!
Dark_Island (Таня Георгиева)

2008-12-10T20:14:50+02:00

Бъди оптимист... и малко повече!
Поздрави!
Lost_in_emptiness (Мария Стоянова)

2008-12-10T20:13:01+02:00

Хубав стих!Но защо да не си роден за победител? Един ден може пък да се окаже, че си победител...Поздрав!