Нощта ме обгърна със сладострастна милувка,

посипа ме щедро с неонова светлина,

на устните си нарисувах червена целувка,

тротоара прекрачих само по токчета и мини пола.

Аз не съм мъченица безгрешна,

смирено пред икона да се моли,

аз съм онази блудната, грешната,

която по златните улици броди.

Луната ме забули със самодивски воали

и ме поръси със златен прашец,

с бижута от разноцветни корали

гордо пристъпвам със запалена свещ.

Аз не съм благоприлична Мадона,

съжалявам непорочните светци,

аз съм пила от виното грешно

и от познанието на древните жреци.

Звездите ми даряват искрящите си диаманти,

самата аз блестя като звезда,

в душата ми свирят музиканти,

та аз съм жрицата на любовта.

***   ***   ***