Ах, тези жълти цветя,
посипани по зелените полета...
Ах, тези сълзи на скръбта,
покапали по безкрайните полета...
Колко мъка е събрана в тях,
в мъничките им венчета...
Колко болка е събрана в тях,
в жълтото на техните цветчета...
Колко нежна и топла е красотата им,
но хлад навява тя в душата ми...
Колко нежен и галещ е ароматът им,
но пробожда остро той сърцето ми...