valiordanov (Валентин Йорданов)
1822 1469
27 июн. 2007 г., 09:48

ЖЪЛТО ПАТЕ 

  Поэзия
1741 0 8
Твоят патешки пух все още е рохкаво жълт.
За теб зная приказка не една.
Да разкажа? Чудя се! Бих ли могъл?
По-добре да ти дам от мечтите си за храна.

Не размахвай крилцата си, че ще вземеш да отлетиш.
Висините те теглят, но на земята е твърдостта.
Там - в простора или ще изгориш,
или ловец ще отнеме летежната ти мечта.

На земята стой, ще се грижа за теб, нали
си ми слабост. Харесвам аз твоят пух.
Мое пате, сред всичките златни звезди
ти си моя звезда, която видях и чух.

И дано си останеш все така жълто-нежно.
Да си глухарче за моята самота...
Жълто пате е моята днешност и вечност.
Мое слънце е, всъщност е мойта душа!

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??