ЖЪТВА
По мен тъгува онзи малък Свят,
дето в нощите самотни стъпвам,
а там е ден и синьо лято
играе си с полето преди жътва...
И аз тъгувам... мене си откривам,
на челото с вързана от Дядо кърпа,
с думи, дето чак сега разбирам -
довяти от полето преди жътва...
И пак съм там... и пак усещам -
в косите мои цвете Баба втъква.
И нежно пари й целувката гореща, ...