planineca (Ивайло Иванов)
2 3
27 мая 2008 г., 17:59

Жътварят 

  Поэзия » Философская
660 0 11
Безкрайна вечер - още миг
и в огън ще е пак небето,
в далечината - страшен вик,
коса проблясва сред полето.

Присядам аз, а той мълчи,
в очите сякаш ме поглежда,
замахва с първите лъчи,
изчезва всякаква надежда.

Обръща се и тръгва сам,
в сумрака утринен потъва,
без капчица излишен свян
душите наши той разпъва.

© Ивайло Иванов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чудесен дебют! Поздрави и от мене, адаш!
  • страхотен стих давай още, де
  • Привет на всички!
    Не очаквах толкова радушно посрещане. Надявам се, че престоят ми тук ще се окаже поне малко ползотворен. Музата е в заобикалящия ни свят.

    PS: Първите ми произведения, които мисля да публикувам и тук, вероятно ще бъдат познати за някои от вас, така че моля за извинение предварително. :p
  • Добре дошъл-тук всички ставаме приятели!
  • Дали е сам?!

    Здравей от мен!
  • Поздрави!!!Прекрасен стих!!!
  • Ивайло, къде беше досега?!
    Много хубав стих, поздравления!!!
    И добре дошъл в сайта!
    Чакам те!
  • добре дошъл, Ивайло.
    с хубав стих идваш...нищо, че е мрачен...
  • Браво!Добре дошъл и от мен!
  • Поздравления и от мен!
    И добре дошъл!
  • Знам го тоя, Мрачния жътвар!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??