Как нежно ме галеха ръцете ти,
Река от страсти се стичаше в сърцето ми.
Ала и двамата нещо ни спираше...
Страх те беше,
Имаш си приятелка -
Мария.
И тайно се надявам да се разделите.
Ревнувах те от нея,
Макар да беше далеч от нас...
А косите ти, черни къдрави къдрици,
Разпилени като гребените на вълните,
Как ме подлудяваха те.
Оглеждах всеки сантиметър от тялото ти,
Възбуждах се от допира ти.
Харесваше ми начина, по който ме гледаше,
Ръцете и устните ти нежно ме докосваха
И полудявах още повече...
Страхът ти спря моята решителност!
Твоята вътрешна и външна красота ме покори,
Опияни ме и се оставих на изживяването на мига.
Внезапно се привързах към теб и се надявам да не остана само с този миг.
28. 04. 03 г.
© Силвия Герджикова Все права защищены