LiaNik (И.К.)
259 4451
16 мая 2020 г., 16:35

Кадифено. 

  Поэзия
1097 8 14

Кадифено.

Задрямал сънят

на незнайното утре,

приютен под чехъла

на отдавнашно минало.

Спомен мил разтопява леда

от сърцето и прокапва роса.

Напоява сегашното в ден.

Времена и листа. Календарно.

Птиче всяка пролет пропява,

а на есен самотно клечи.

Ятото отдавна го няма.

Ще разпери криле в самота,

ще прегърне простора небесен. 

Вечер мъничка златна звезда,

ще осветява пътя неясен.

Кадифено.

Разстила се мрак,

светлината намята воали.

Идва сила . Отлита. И пак...

на парчета сме, но сме и цели.

© И.К. Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красива творба! Поздравления!
  • Благодаря, Гавраил!
    Благодаря, Дени! Важното е,че те развеселиха моите чистосърдечни думи. 🤗😊 За останалото не ми е работа. Усмихната неделя ти желая.
  • Хахахах, Лиа. Разсмя ме😊
    Не съм имала такива интимни Его мисли под коментара си 😆
    Поздрави. Пишѝ!
  • Романтичен кадифен сън под припева на пролетна птица.
  • Благодаря,Дени! Писали сме заедно.
    Минусчета ли искаш или звездички?
    Може и сърчица. Това е шега, но пък кой знае, може и мен да ме "покосиш" с нещо велико, а аз обичам да ме покосяват с красиво написани неща. Напълно сериозна съм в желанието си да чета . Признавам, напоследък не ми остана нито време, нито възможност да те посещавам , като читател, но съм хвърляла по един-два погледа и познавам творчеството ти.
    Страшно си добра и се развиваш. Продължавай все така!
  • Не ми стигна мястото, бе Наде! Аз нали съм "подробна Мара", и ме изби на чувства. Чак "мед ми капе на душата" , може и сърцето да беше. Доста време мина от прочита на първото букварче.
    Теб, няма да те хваля. Направо ще хапя за теб, ако се наложи. Какво , като не те познавам лично...Не ми и трябва. Аз си те знам. И под мъгливите воали не можеш да скриеш светлината.
    А що се отнася до блатата...Ами , не ги създавам аз тези кални ями, ама съм спец в усещането на пиявици... Винаги имам предостатъчно сол и захар.
    Това е в отговор на твоя коментар под твоето вълшебство... Благодаря, че винаги засияваш, като те посипя...,но ти и така си светиш.
  • И на мен ми хареса много.
  • Всяко твое "парче" е звездичка, Лия!
  • Благодаря ви, скъпи много уважавани от мен творци! Страшно съм горда, че освен добри писатели, ревностни читатели, сте и останали личности! Благодаря и за това!
    Старши, много си благ с мен... Вече по- рядко ме "цапардосаш" словесно,ама аз си те харесвам всякак! Усмивка за теб! Да си знаеш.
    Пепи, обичам "меродията ти" и моето гърне е винаги отворено за подправки! Дори да прекалиш, винаги съм готова да си кажа,че ми е много! Благодаря ти!
    Силве, ти си знаеш, оставам си тайфунски искрена във всичко, ако ще и да спорим телефонно цяла нощ... Ти си ми разкош в няколко нюанса.
    Господин Станев, липсвахте! Не само на моята страница, а въобще. Поетите се запомнят с творчество си, а личностите оставят следа. Знам,че ще ме разберете. Искрени благодарности!
    Красе, ти си ми личния "будилник" в най- добрия смисъл на думите. Обожавам да вадиш цитати и да им даваш нов, невидян смисъл. Обогатяваш вътрешния ми взор.
    Имате от мен, звездички, минусчета, каквото ви е кеф.
  • "на парчета сме, но сме цели." Красив е този мрак, кавалер Хареса ми!
  • Тук намерих философски късчета красота.
    Когато сме част от тази картина, е естествена насладата от нейното присъствие!
    Поздравления, Лиа!
  • Сила и увереност лъха от редовете ти, Лия. Различно е и потапя.
  • Щом сме оцелели, сме цели!
    Поздравления!
  • Хареса ми.
Предложения
: ??:??